В рамките на третото издание на международния детско-юношески танцов конкурс „Малки звезди“, 102 участника от България, Гърция, Кипър, Румъния, САЩ, Турция и Украйна се състезаваха в два раздела: класически балет и съвременни техники. Възрастовата група на участниците е разделена в четири нива: първи стъпки (8-10 г.); начинаещи (10-12 г.), млади надежди (12-14) и млади таланти (14-16).
Ние ще ви запознаем с Ралица Илиева, която грабна международното жури и спечели първа награда при най-голямата възрастова група („млади таланти“ от 14 до 15 години).
BG Dancer: Здравей Рали, може ли да ни се представиш?
Рали: Здравейте! Казвам се Ралица и съм на 15 години, от София. Уча балет от четири годишна, а сега уча в Националното Училище за Танцово Изкуство.
BG Dancer: Как започна с балет? И всъщност кога установи, че искаш да танцуваш?
Рали: Всъщност моята леля (Маша Илиева) е прима-балерина на Софийската Опера. Още като малка баба ми ме заведе в нейната школа. Не си спомням много, но са ми разказвали как на първия си концерт съм се уплашила и не съм излязла на сцената.
BG Dancer: Наскоро грабна международното жури на балетния конкурс “Малки звезди” и спечели първо място в категория 14-16 год. Очакваше ли да спечелиш?
Рали: Не, не очаквах.. Имаше голяма конкуренция, главно от Украйна и от България. Всъщност мислех, че ще съм към края /смее се/
BG Dancer: Колко, като време в тренировки, ти трябваше за да се подготвиш за този конкурс?
Рали: Ами всъщност имах много малко време за подготовка. Преди това завършвах 9-ти клас, имахме изпити, концерти, спектакли и всъщност сериозната подготовка за класическата вариация започнах около десетина дни преди конкурса. А модерния номер подготвяхме дълго преди това, защото хореографката – Галина Сребрева, поставяше спектакъл – “Вълнения”и номерът беше част от него. Този спектакъл играхме в Кърджали на фестивала “Перперикон” с голям успех, но за изненада на всички, три дни преди конкурса решихме да сменим номера и всъщност не играх каквото бях подготвяла последните няколко месеца, а нещо съвсем ново.
BG Dancer: Видяхме вариация от балета “Есмералда” и съвременно изпълнение от “Oblivion” по хореография на Галина Сребрева. И двете изпълнения бяха перфектни, но на теб кой от двата стила повече ти допада?
Рали: Това, което ми допада повече е класиката, защото аз уча класически танц, но специално на този конкурс ми беше по-приятно да играя съвременната си хореография. Нямам идея защо.
BG Dancer: Разкажи ни повече за теб, какво правиш ако не танцуваш или ако танцуваш винаги ли танцуваш балет?
Рали: Когато не танцувам излизам навън с приятели или седя на компютъра, играейки някоя игра. Също така обожавам да чета. Една от мечтите ми е да си имам библиотека вкъщи. Също се увличам по японската култура и анимация и понякога посещавам такива събития. Иначе танцувам само класически балет, а със съвременния имам съвсем малко опит. Привличат ме и други видове танци, но от опитите ми съм разбрала, че нямам особено талант за тях. /смее се/
BG Dancer: За какво си мечтаеш?
Рали: Мечтая някой ден да работя в American Ballet Theater в Ню Йорк. Там са събрани едни от най-добрите балетисти в света и повечето мои идоли.
BG Dancer: А кои са твоите фаворите, от кого се учиш?
Рали: Абсолютен фаворит ми е Светлана Захарова. Толкова пъти съм гледала нейни записи, че имам чувството, че знам какво ще направи с всяка крачка. Също така много харесвам Олеся Новикова и Полина Семионова. Нищо, че съм момиче, мисля че много мога да науча и от мъжете. Любимци са ми Даниил Симкин, Дейвид Холберг и Леонид Сарафанов. Много се възхищавам и на българските звезди. Специално Катерина Петрова и Цецо Иванов.
BG Dancer: Участвала си в лятната танцовата работилница “Dance It” на фондация “Танцово изкуство-Илиев”. Какво ти донесе тя?
Рали: Ами да, участвала съм 2 години под ред. Даже миналата година получих стипендия и заминах за Чикаго за 5 седмици. Беше невероятно преживяване и съм много благодарна на хората, които го осъществиха! Има огромна разлика в преподаването там и тук. Мисля, че това изживяване беше много важно за мен, защото разбрах какво е отвън, извън България, дори Европа. Хареса ми, че учителите са много спокойни и работят с всеки, а не както понякога се случва тук – само с един-двама. Дават всичко от себе си. Иначе мисля, че самото изживяване, пътя, от части самостоятелния живот (макар че дължа много на Нина, която се грижеше за мен), и самото преживяване ми помогна да порасна.
BG Dancer: Какво си пожелаваш в близкото бъдеще, какво искаш да постигнеш?
Рали: Труден въпрос… пожелавам си хората, които обичам.. и тези които не обичам чак толкова много, да са здрави. Пожелавам си ничии труд да не остане неоценен и си пожелавам да срещна Леонардо Ди Каприо. Ако може да стане с поне 15 години по-млад /смее се/
