Музика, движение, танц, свобода

0
137
dance
Графика: Nikki Carrarra

dance
Графика: Nikki Carrarra

За онези, които обичат да танцуват

За онези, изкушени да направят първите си стъпки към танца

За онези, които не се осмеляват…

Танцът е нещо ефимерно, но същевременно толкова осезаемо. Можем да го открием във всеки момент и навсякъде – в гонитбата на  капките в дъжда,  в силуетите по покривите над които слънчевите лъчи си играят с облаците… Той е  в движението на клавишите на пианото, в играта на морските вълни… Хората го усещат по различен начин. Когато става дума за танца не като метафора, а като телодвижение и преживяване, то отново ще се натъкнем на необозрим брой интерпретации и преживявания на танцьора. При представянето на танца на сцена публиката е онази, която безпогрешно улавя дали онова, което наблюдава, е аранжиран сбор от стъпки или зад (в) хореографията се крие нещо друго, вълнуващо и силно.

Не може да се отиде далеч в себеизразяването като танцьор, без изключително себеотдаване в трениране на тялото-инструмент. Отделни филми на танцови тематики, включително нашумелия филм на Аранофски от 2011 „Черният лебед” (Black swan), разглеждат тематиката дали това да жертваш  тяло и енергия на сцената в действителност не затваря артиста  в рамка, която може да се превърне в клопка. Но такава опасност съществува само когато стремежът към перфекционизъм  се изчерпва със самия себе си.  Един роден танцьор  не се събира и затваря в рамка, макар и животът му да е свързан с неизменните  ежедневни репетиции, травми и болки и стотици концерти и участия. Този вид танцьори живеят с, в и за танца, обогатяват себе си и публиката със заряда и  динамиката на кодиралото послания движение.

Martha_Graham_1948
Фото: © Джон Дийн

За да твориш, неминуемо трябва да си отворен към нови хоризонти.  Така са се породили идеи, без които днес не можем да си представим развитието на модерния танц. Айседора Дънкан например е не само новатор: тя  прави истинска революция в областта на модерния танц. Марта Греъм хореографира през 1936 „Летопис” (“Chronicle”) и след нея съвременният танц органично се свързва с името й, с нейната техника и виждане за танца.

От времето на Греъм са се развили много стилове. В последното десетилетие например мнозина експериментират във freestyle, house dance, popping[1], „newschool” течения в хип-хопа, jazz ballet модификациите. Тук се нареждат и soul-хореографираните танци, подходящи за екипна работа и голяма сцена. Взаимодействието между стилове и школи довежда до динамичен обмен, в който youtube е също сериозен фактор за информация и комуникация между професионалисти и любители. С най-актуалните танцови течения в българска среда навлизат и нови термини. Т.н. crew” (англ.) например вече се използва като синоним на танцуване в група, танцуване в  екип,  нещо повече от sport which takes up all excess time [2].

Танцьори от Школа VS споделят разбирания за танцовото изкуство и крю-то

vs dance
фото: Димо Димов

С любопитство към ставащато тук и сега – у нас, в България, провеждам отворена анкета с хореографи и танцьори от Школа VS Dance.[3]  Една част от въпросите ми са свързани с отношението към танца, а друга  –  с танцуването в група и с живота в групата. „Когато танцувам, релаксирам и изхвърлям всичко негативно, което ме потиска по един или друг начин; танцът е удоволствие!”, отговаря на първото ми „защо” Вики[4]. Танцуването  е „не само спорт, а изкуство”, смята Ники[5] и тя не е единствената, която поставя акцент не толкова върху физическото натоварване, колкото върху естетическата природа на танца. Що се отнася до социалния аспект, то друг анкетиран, Лазар, професионален танцьор в masters групата, определя крю-то като равностойно на семейството (За него момичетата от школата са като сестри, които винаги се раздават и помагат на останалите-за да просперира и да се развива цялата школа и таланта на всеки поотделно като важна единица в целия колектив).

Получавам вариативни и взаимно допълващи се отговори на въпросите ми за танца и танцуването в екип. За всички анкетирани  танцуването дава не само знания за танца, то създава усещането, че не си сам, че си част от едно голямо семейство, в което подкрепата е знаменателят, обединяващ всички.  Изборът на танцуване на определен вид танци се свързват с  начина на живот − „личен стил, принципи, общуване, любов, много труд, удовлетворение” (Миглена, проф. танцьорка). Танцът се определя като “магия, която те кара да се откъснеш от ежедневието; човек открива  нов свят, където единственото, от което се нуждае, е „да почувства ритъма на музиката със сърцето си” (Мария, обучаваща се танцьорка в часовете по хип-хоп). Танцуването в група обединява, създава хармония между трениращи и водещи занятията – „Когато танцуваме заедно танцът ни обединява, колкото и да сме различни” (Лазар).

Танцът откроява индивидуалността на танцуващия. Въпреки че е във възможностите на всеки професионалист да изрази себе си във всеки стил, защото „танцува според музиката” (Виктория), все пак „стилът, който си избрал, ти дава възможност да изразиш себе си така както го разбираш и на езика на собственото си тяло” (Миглена).

Хореографитe

Виктория МихайловаВиктория Михова, главен хореограф на професионалния балет и  училище VS Dance, обосновава вижданията си за успешна работа с екип от танцьори, като се позовава на една стара притча. Това е историята за  единичната пръчка, която всеки може да пречупи и снопа, който устоява на бури и атаки.  За нея именно разбирането и усещането за принадлежност към определена група (колектив) прави дадена школа успешна. Яница, също професионална танцьорка и инструктор по хип-хоп за начинаещи и деца от различна възраст, допълва, че успехът е гарантиран  „само когато си на сцената с хора, с които сте се трудили заедно и на които знаеш, че можеш да имаш пълно доверие”. Тя е щастлива, че страстта на живота й е и нейна професия; за нея танцът е „любов, щастие, свобода”. Според Яница, „за да станат добри, танцьорите трябва да научат basic движенията, за да могат да импровизират, да бъдат едно с музиката и разбира се да се забавляват. „Тази ритмика, правилната позиция на тялото, маниерът, отношението към движението, ни правят по-самоуверени; това възпитава личностни качества като дисциплина и отговорност”, допълва Виктория. Последното според нея не се отнася само до професионалните танцьори, а към всички с отношение към собственото им тяло.

Хореографското „послание”. „Танците са за всички. За да сте успешни, трябва да си дадете време, да сте постоянни и да не Goldyзабравяте защо сте започнали” – това е първото, което казват хореографите на учениците в школата. „Учениците трябва да знаят откъде са тръгнали, но също и да са наясно къде  искат да отидат.” Според Виктория тази нагласа не зависи от стила на танцуване, а е базирана на интелигентност и любознателност. За да има личностно развитие, трябва да се движим методично и да сме постоянни. Танцът следва да се обвърже  с познания, които се простират отвъд усвояването на движенията. Яница споделя горното и допълва: „Най-важното, на което уча групите си, е да зачитат историята, да научат откъде идва цялата тази култура…”. Казано е, синхронизирано тяло в синхронизиран ум, а какво по-добра кординация от тази, която ни дава движението. Сладостта от времето, прекарано в залата, без значение дали е астрономически час или ежедневни часове пред огледалата, дават единствено удовлетвореност, че „човек е  прекарал време с хора, споделящи неговата страст и интереси”.

Помним, Аристотел определя човека като социално животно. Тук можем да споменем, че това „социално животно”  се нуждае от интеракции с  изкуството… „Каквото и да кажа, няма да мога да изразя чувството, което изпитвам след всяка тренировка. Човек трябва сам да го изпита, за да може да го разбере” (Яница).

dance4life_worldСвободата. „Танцуването ни кара да се чувстваме живи”, заключава Ники; „В танца мога да бъда каквото си пожелая!” „Никога няма да разберете колко много дивиденти може да извлечете за себе си, докато не опитате!”, завършва Виктория.[6]

Танцувайте вкъщи и навън, отвътре и „отвън”, танцувайте в очакване на новия танцов сезон или пък на танцовата поредица В ритъма на танца/Step Up Revolution, с режисьор Scott Speer-  по широките екрани от 27 юли!

Изготвила статията:

Ана-Мария Георгиева

Консултант:

Д-р Даниела Иванова-Найберг

(проф. хореограф и културолог)

[1] Youtube tutorial

[2] “Спорт, който заема цялото време” ( Urban Dictionary, онлайн речник за сленга )

[3] Анкетата е проведена през месец юни, 2012.

[4] Вики или „small V”- дългогодишна танцьорка в групата за напреднали

[5] Танцьорка също в групата за напреднали

[6] Пълното интервю с нея, а  част анкетираните тук танцьори може да видите „в действие” …тук