Shams: Tрябва време за да може тялото ти да свикне на тази гъвкавост и пластичност

0
101
Shams

ShamsКоя е Марина Димитрова - Шамс – така арабите наричат слънцето, и така наричат и нея, виждайки я да танцува. Защото нейният танц излъчва топлината, красотата и вълшебната чувственост на Ориенталския танц.

Шамс е една  от най – интересните  изпълнители в артистичната панорама на средния изток. Танцува използвайки арабската класическа техника, свързвайки я с културата на своята родна земя, където се сливат и типични елементи на турския ориенталски танц. Резултата е един микс от мелодии и ритми между Ориента и Запада, който я прави абсолютно уникална и единствена по свои стил с един крайно омайващ ефект.

ShamsШамс е поечетен член на Universal Peace Federation и на Universal Artist’s Association for world peace. За своята активна дейност, осъществена с обич и страст тя е награждавана в различни международни конкурси. В Италия е първата балерина по Ориенталски танци, наградени с престижния трофей „Arte & Operosita 2003”, който се присъжда на лица от културния, артистичния, социалния и публичен живот, в рамките на представянето й на “Italia Vetrina nel Mondo”.

ShamsКато професионален изпълнител на Ракс Шарки (в превод от арабски – ориенталски танц), Шамс се изявява както на местно, така и на международно равнище. Представя се с успех в различни страни в Културни и артистични центрове, фестивали, спектакли, театри и други инициативи. Но с удоволствие танцува и сред хората, в заведения, частни събития, с което допринася със своя талант за опознаването и разпространението на ориенталския танц. Със  своя уникален  и въвличащ  стил  предизвиква незабравими емоции  на  мнoгoто концерти, между които изпъкват имена като: Хаким, Азиз, М. Мунир, Б. Султан, Е. Карика, Жиллина, И. Лолов и други известни артисти.

С много постоянство и ентусиазъм, Шамс се отдава на преподаването на това антично изкуство, символ на хилядолетни култури, женственост и сенсуалност, което носи в себе си мистерията и магията, довела го и до наши дни. От много години живее и работи в Милано, Италия, където през 2004 г. създава културен център ,,Circolo Culturale Shams,, за изучаване на ориенталския танц и култура във всички негови форми на интерпретация.

Вратата се отваря и ме посреща стройна фигура и звучен глас, прекарваме през антрето, което е нарисувано от самата нея, в напълно очакван стил – ориенталската красота стига до тавана. Италиянско кафе, чаша уиски и разговор на макс. Няма въпроси и отговори, а само разговор, е след два часа все пак се върнахме на истинския разговор и го структурирахме така, че да ви е интересно. И няма как да не е, когато Шамс заговори.

ShamsBG Dancer: Какво те води в България?
Shams
: Ще ме виждате все повече в България (смее се), защото в момента съм в процес на откриване на културен център в София, който ще популяризира ориенталския танц и култура във всичките му форми. Надявам се центърът да заработи още този месец. В момента тече ремонта, което значи, че е пълна лудница около мен. Аз искам едно, майсторите правят друго, но всичко ще се нареди както трябва.

BG Dancer: Как се създаде културният център в Италия?
Shams: Така се случиха нещата, стъпих в Италия преди 25 години, някои ще кажат, че съм повече италианка отколкото българка, въпреки, че милея за България и цялата ми енергия и чувство на ритъм идва предимно от това, че съм българка. От дете бях влюбена в Ориента, любимото ми четиво бяха приказките на „1000 и една нощ“, но случайността беше тази, която ме насочи по пътя на този вълшебен танц.  Преди да създам центъра, танцувах и се обучавах доста години, преподавах в разлишни школи. В последствие с една моя ученичка, се реших да направя тази голяма крачка…  Създадох културния център през 2004 г. Той  е един от първите в Италия и е насочен към преподаването и разпространението на ориенталския танц и култура във всички негови форми на интерпретация.

BG Dancer: Къде усъвършенства уменията на ориенталския танц? За да тръгне човекShams професионално да се занимава, къде и при кого трябва да ги учи?
Shams: Посещавах държавното хореографско училище в София, а в последствие съм изкарала различни курсове и семинари по ориенталски танци в много страни, като Турция, Тунис, Йордания, Египет, Франция, Италия и други. Ако наистина искаш да си професионалист в този вид танц, трябва ти много постоянство, много труд и страхотно желание. Единствено индивидуалните семинари и частни уроци, могат да изваят от теб професионален танцьор, за по-кратък период от време. Научаваш се и в група, но в групите, хората идват повече да се забавляват, да развият гъвкавост, пластичност, да подсилят своята женственост.

Когато търсиш един преподавател, не се подлъгвай по това, че той/тя е бил/а на купища фестивали, това не е мерило. Има много самоучещи се преподаватели, без основа, без техника, но пък с много изяви на фестивали. На фестивал може да отиде всеки, платиш ли си и си там. Ако искаш да си преподавател и професионалист ти трябват години учене, както аз самата отделих две години от живота и сума пари за индивдуално обучение. И пак продължавам да се усъвъшенствам, винаги има какво ново да се научи. Аз също можех да се запаша с един шал и Shamsда излезна на сцена, но съвестта ми не  даваше, не можех да си го позволя. Tрябва време за да може тялото ти да свикне на тази гъвкавост и пластичност, която е необходима при тези танци. А ако посещаваш школа ти трябват поне 4-5 години за това. Хубавото при ориенталските танци е, че не ти е нужно специфична структура, фигура и т.н., но трябва търпение, постоянство. A ако има и талант, то е само в плюс.

По принцип една добра балерина, няма нужда от хореография. За мен тя те ограничава и не позволява да се отрази реалното чувство на изпълнението. Тялото ти трябва само да танцува и пее, да изразява емоцията на момента, не е нуждно да се разхождаш по цялата сцена. Когато са ме учили да танцувам са ми казвали, че един квадратен метър е достатъчен за изява. Хореографии никога не правя предварително, освен ако не танцувам в група, опознавам песента и всичко, което правя на сцената ми идва отвътре. Оставям музикате да ме води….

ShamsBG Dancer: Има много различни стилове, хората не правят разлика между Класика, Американски стил, Baladi, Shaabi и т.н.

Shams: Така е, затова и създавам културния център и в София, който ще работи съвместно с този в Милано, Италия. В момента има толкова много интерпретации на ориенталския танц, че ако влезнеш в you tube, можеш да видиш стилove като: Trible Gothic Fusion Hip-hop belly dance или Vampire & Gothic Fusion Belly Dance и куп други. Вариации много, (стига се и до комично), но аз държа моите ученици да придобият техниката за изпълнение на ориенталския танц. Eстествено,  всеки има собствен стил и е добре да прилага неща от себе си, но с усвояването на правилната техника.

Турският и ливанският стил са много близки като стилове, всяка държава има специфичен нюанс, койтоshams разбира вижда разликата веднага, както и в самата музика. В България, напоследък се водят много полемики относно „кючек”, „гюбек”, „belly dance”, ,,raks sharki”, и т.н. Всички те принадлежат към Ориенталския стил и имат една обща база, независимо от това как ги наричат и изпълняват. Този танц ни съпътства и радва от векове, променяйки се според времената, културата и начина на общуване между хората. По принцип ориенталският танц е повече практикуван в  Ливан, Сирия, Йордания,източните страни  и съответно Египет. Kакто и Израел – те също имат много хубав стил и много хубава школа. Да отбележим и американската и руската школа, където belly dance е на такова равнище, че не е достатъчно да си само добър танцьор, но и атлет. По костюмите също можеш да направиш разлика, примерно турските костюми обикновено отпред и отзад  са на триъгълник, докато при ливанските има голям пояс отпред и отзад еднакво голям.

Друга разлика в стиловете, която може да се забележи дори и от непрофесионалисти е, че при египетските стилове, танцуваш бос, докато при американския, турския, ливанския много често с елегантни обувки на токове. Аз самата рядко танцувам боса. Като цяло египетският стил е по-фолклорен и много хора бъркат фолклора с belly dance, а те са различни неща.

Например на предстоящия спекактъл „40 дни и 1001 нощи – свещенната чаша,, – гост изпълнителят Мади ще покажe именно фолклорни техники и изпълнение.

BG Dancer: Разкажи ни за най-вълнуващото си излизане на сцена, къде беше, как се чувстваше?

ShamsShams: Едно от най-вълнуващото преживяване, което породи у мен много емоции и чувства беше по време на концерта на Хаким. За мен беше огромна чест да съм  на една сцена с този невероятен глас. Говорим за човек от ранга на Майкъл Джексън в арабския свят. Преди време той просто беше номер едно, няма арабин да не го знае. Концерта беше в Милано и танцувах пред близо 10 000 души. Вълнението беше огромно и неописуемо.

Вълнуващо беше и когато получих престижния трофей ,,Arte & Operosità 2003“, който се присъжда на  лица от културния, артистичния, социалния и публичен живот в рамките на представянето на “Italia Vetrina nel Mondo”. Получих това признание като първата балерина по ориенталски танци, разпространяваща културата и танците на Ориента в Италия.

Но за мен всяко изпълнение е емоция и начин да изразя и споделя с публиката какво поражда в мен музиката.

BG Dancer: Кога ще те видим на сцена в България, разкажи ни бъдещите си планове?

спектакълShams: На предстоящия спектакъл „40 дни и 1001 нощи – свещенната чаша”, в навечерието на пролетта, 20 март, на сцената на Модерен театър. Ще бъде много пъстро, ще има танцьори от различните школи в България. Преди това на  17 и 18 март ще имам семинари, надявам се в новооткрития културен център за ориенталски танци.

В рамките на 8  часа, участващите ще имат възможност да изучават техникa: Класика, Бейли Рол, Оми и други, с акцент и работа върху коремните мускули и комбинации. Всички те обединени в хореография /Американски стил/.

Предстоят ми и пътувания в чужбина, като Индия, Египет, но като цяло ще се съсредоточа върху изграждането на центъра в София. Искам да се превърне в мястото, където всеки е добре дошъл, за да се запознае с културата, обичаите и танците на Ориента. И не само танци, ще включим и всякакви други занимания и мероприятия, като изложби, кулинарство, стихове и т.н. И както казват арабите “Inshallah – Дай Боже!

[vsw id="rJZKsgoSHFE" source="youtube" width="525" height="444" autoplay="no"]